Утринно

Обикновено утро. Вече хладничко, но нали е ноември…

 Излизам и мразовитостта на зимата напомни осезаемо за себе си. На спирката, сгушили се в топли дрехи хора, нетърпеливо чакат автобуса си и освен смразяващо цялата атмосфера носи в себе си и нещо усмихнато и уютно.

 Палитра от усещания на топъл шоколад с канела, на трескаво търсене на подаръци за любими хора и веселите им погледи след това, на украса и усмивки, на музика, на настроение и на цялата радост на миналогодишните зимни празници трайно се настанява в съзнанието ми и без много, много да пита, ме кара да се усмихвам – на студа, на мръзнещите хора и на още нещо.

Някои от тях се усмиват в отговор, други дори не ме забелязват, а утрото е така необикновено красиво и дори самия студ го прави такова.

Идеи за подаръци и украса, за вечери с приятели и уютна обстановка, за  предстоящи партита и радост се влива с пълна сила и оцветява уж обикновения ден.

Една различна мразовита сутрин на спомени, планове и идеи за усмивката на любим човек…или просто на някого. =)

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s