а принадлежа ли ти?

Това, че обичам те,

Собствеността ти не ми дава,

А и на теб аз не принадлежа.

Принадлежността ми е подарък,

Но задължение не е…

Нали любовта е безусловна.

Да принадлежиш и нужда е – нуждата да Бъдеш с някого.

Не за друго, а защото си е той –

Не заради нещата му, но понеже съществува –

И в това е свободата да обичаме.

Заради неща да обичаме някого, е да го изоставим, ако ги загуби,

Но тук любов усеща ли се?

Принадлежим единствено на себе си, за да даваме, на когото поискаме.

Да бъдеш нечий избор е –

Избор да ограничим свободата си,

Но не в решетки, а във вечност –

В името на някой друг, на нещо общо.

Принадлежността задължение не е, а подарък само.

Не можеш да я вземеш – а да я получиш.

И дадеш ли я веднъж – нека е завинаги.

Провал или нещо друго

Има ли истински понятия като провал и успех? Или това са просто категории, които само парализират или четкат нечие его?  

Понятия като подходящи и неподходящи решения ми звучат доста по-близко, гъвкаво и освободено.

Падаш, ставаш и продължаваш, като не забравяш как си паднал, защо и какво трябва или не трябва да правиш, за да не се случи пак….мъдрите инвестират в превенцията!

Понякога падаме с гръм и трясък и тогава обществеността ни дава шанс – шанс да се научим да не се впечатляваме и да продължим напред, анализирайки станалото.

Един мъдър човек, изобретил електрическата крушка, казва:

  

А основателят на най-известната немска рок група в света „Скорпиънс” – Рудолф Шенкер твърди, че провалът е отпадният продукт на успеха! От т.нар. “провал” също може да се вземе много, просто трябва да имаме смелостта и тънкия усет да виждаме винаги полезното и да надграждаме над него, а това няма как да стане, ако не сме емоционално откъснати от проблема.

Някои уроци са тежки, но обикновено, ако успеем да схванем посланието правилно, те могат да бъдат силен трамплин занапред!

И когато не можем да избегнем промяната – израстването е силна опция!