а принадлежа ли ти?

Това, че обичам те,

Собствеността ти не ми дава,

А и на теб аз не принадлежа.

Принадлежността ми е подарък,

Но задължение не е…

Нали любовта е безусловна.

Да принадлежиш и нужда е – нуждата да Бъдеш с някого.

Не за друго, а защото си е той –

Не заради нещата му, но понеже съществува –

И в това е свободата да обичаме.

Заради неща да обичаме някого, е да го изоставим, ако ги загуби,

Но тук любов усеща ли се?

Принадлежим единствено на себе си, за да даваме, на когото поискаме.

Да бъдеш нечий избор е –

Избор да ограничим свободата си,

Но не в решетки, а във вечност –

В името на някой друг, на нещо общо.

Принадлежността задължение не е, а подарък само.

Не можеш да я вземеш – а да я получиш.

И дадеш ли я веднъж – нека е завинаги.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s