R.I.P.

Към всички обичани, обичащи…. оставили следи в живота ни хора, които вече ги няма!!

Advertisements

Достоен

Много често се крием зад стени и бягаме от хора, които харесваме, защото си мислим, че сме недостойни за тях. Но кой има право да ни категоризира като недостойни?

Какво значи да си недостоен? Достойнството е качество, което всеки получава с раждането си. Както знаем, всички бебета са еднакво невинни и прекрасни създания и заслужават най-доброто от съществуващото. Ако получат нужните условия, могат да постигнат всичко или по-голямата част от всичко : ). За съжаление малка част от хората израстваме в нужните условия, а повечето влизаме в кръговрата на категоризациите за ограничените ни възможностите в света.

Когато бях малка и нещо не ми се получи, баба ми каза, че щом искам, значи мога. Хванах се за тази фраза и успях. Сега знам, че наистина мога, стига да повярвам!

Никой няма право да реже крилата ни, а който съзнателно го прави, мнението му не заслужава нито внимание, нито хабене на време в чудене какво в нас не е наред. Не казвам, че сляпо трябва да гоним химери, а че е добре да забравим категорията „недостоен”.

Има огромна разлика между това да заслужаваш нещо и да си достоен за него. Заслужаването се свежда до качества и ценности, които могат да бъдат изградени в нас, а достойнството е ценността ни като хора и то е безусловно. Щом ни има, значи сме ценни и достойни – всичко друго може да се изгради при добро желание и усилия.

Няма понятие като недостоен, понеже всеки може да отиде там, къде иска. Невинаги ще е лесно, но си заслужава да опитаме!

Понякога имаме нужда някой да повярва в нас и да ни даде малко кураж и в повечето случаи винаги си заслужава. Животът е избор в какво да вярваме и в какво – не. Дали можем или не също е решение.

Да, много хора слагат етикета „Недостоен”, но нужно ли е да го приемаме? Бог е инвестирал в нас, давайки ни шанса да се родим и да живеем, и това не значи нищо друго освен че сме достойни да постигнем всичко, което можем. Преценките на хората не могат да бъдат мерило за собствената ни ценност, понеже много рядко са обективни, а съответно и истинни.

разни

Да имаш някого до себе си, който истински вярва в теб дори когато ти не го правиш, е много по-ценно от цялото злато на света.

***

Ако силно обичаш нещо,

пусни го на свобода.

Ако се върне при теб,

може да е завинаги твое.

Ако ли не –

никога не е било.

За любовта

 

Любовта е най-ценното (или по-точно най-безценното) нещо, което можем да имаме. Тя не е просто чувство като всички други лесно променящи се и мимолетни емоции, а в същото време е крехка, но и много силна. Тя не е само удоволствие и усещане за приемане и топлота, но е и отговорност. В моменти, когато не искаш да направиш нещо, а трябва, тя е отговорността да го направиш.

Някои хора я наричат жертва, но тя не е това, понеже щастието, което усещаш, след като направиш нещо за другия и той е щастлив от него, е несравнимо с нищо.

Ако някой ме попита коя е най-голямата загуба, която може да направи човек в живота си, е именно тази да пропусне да даде или да приеме любов, но не винаги сме готови за това.

И понеже има много определения за това какво е любов, за мен достатъчното е:

4. Любовта дълбоко търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява и не държи сметка за зло, 6. не се радва с неправдата, а се радва заедно с истината, 7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8.Любовта никога не отпада

Коринтяни 13:4-8

Утринно

Обикновено утро. Вече хладничко, но нали е ноември…

 Излизам и мразовитостта на зимата напомни осезаемо за себе си. На спирката, сгушили се в топли дрехи хора, нетърпеливо чакат автобуса си и освен смразяващо цялата атмосфера носи в себе си и нещо усмихнато и уютно.

 Палитра от усещания на топъл шоколад с канела, на трескаво търсене на подаръци за любими хора и веселите им погледи след това, на украса и усмивки, на музика, на настроение и на цялата радост на миналогодишните зимни празници трайно се настанява в съзнанието ми и без много, много да пита, ме кара да се усмихвам – на студа, на мръзнещите хора и на още нещо.

Някои от тях се усмиват в отговор, други дори не ме забелязват, а утрото е така необикновено красиво и дори самия студ го прави такова.

Идеи за подаръци и украса, за вечери с приятели и уютна обстановка, за  предстоящи партита и радост се влива с пълна сила и оцветява уж обикновения ден.

Една различна мразовита сутрин на спомени, планове и идеи за усмивката на любим човек…или просто на някого. =)