Достоен

Много често се крием зад стени и бягаме от хора, които харесваме, защото си мислим, че сме недостойни за тях. Но кой има право да ни категоризира като недостойни?

Какво значи да си недостоен? Достойнството е качество, което всеки получава с раждането си. Както знаем, всички бебета са еднакво невинни и прекрасни създания и заслужават най-доброто от съществуващото. Ако получат нужните условия, могат да постигнат всичко или по-голямата част от всичко : ). За съжаление малка част от хората израстваме в нужните условия, а повечето влизаме в кръговрата на категоризациите за ограничените ни възможностите в света.

Когато бях малка и нещо не ми се получи, баба ми каза, че щом искам, значи мога. Хванах се за тази фраза и успях. Сега знам, че наистина мога, стига да повярвам!

Никой няма право да реже крилата ни, а който съзнателно го прави, мнението му не заслужава нито внимание, нито хабене на време в чудене какво в нас не е наред. Не казвам, че сляпо трябва да гоним химери, а че е добре да забравим категорията „недостоен”.

Има огромна разлика между това да заслужаваш нещо и да си достоен за него. Заслужаването се свежда до качества и ценности, които могат да бъдат изградени в нас, а достойнството е ценността ни като хора и то е безусловно. Щом ни има, значи сме ценни и достойни – всичко друго може да се изгради при добро желание и усилия.

Няма понятие като недостоен, понеже всеки може да отиде там, къде иска. Невинаги ще е лесно, но си заслужава да опитаме!

Понякога имаме нужда някой да повярва в нас и да ни даде малко кураж и в повечето случаи винаги си заслужава. Животът е избор в какво да вярваме и в какво – не. Дали можем или не също е решение.

Да, много хора слагат етикета „Недостоен”, но нужно ли е да го приемаме? Бог е инвестирал в нас, давайки ни шанса да се родим и да живеем, и това не значи нищо друго освен че сме достойни да постигнем всичко, което можем. Преценките на хората не могат да бъдат мерило за собствената ни ценност, понеже много рядко са обективни, а съответно и истинни.

а принадлежа ли ти?

Това, че обичам те,

Собствеността ти не ми дава,

А и на теб аз не принадлежа.

Принадлежността ми е подарък,

Но задължение не е…

Нали любовта е безусловна.

Да принадлежиш и нужда е – нуждата да Бъдеш с някого.

Не за друго, а защото си е той –

Не заради нещата му, но понеже съществува –

И в това е свободата да обичаме.

Заради неща да обичаме някого, е да го изоставим, ако ги загуби,

Но тук любов усеща ли се?

Принадлежим единствено на себе си, за да даваме, на когото поискаме.

Да бъдеш нечий избор е –

Избор да ограничим свободата си,

Но не в решетки, а във вечност –

В името на някой друг, на нещо общо.

Принадлежността задължение не е, а подарък само.

Не можеш да я вземеш – а да я получиш.

И дадеш ли я веднъж – нека е завинаги.