Това, че обичам те,
Собствеността ти не ми дава,
А и на теб аз не принадлежа.
Принадлежността ми е подарък,
Но задължение не е…
Нали любовта е безусловна.
Да принадлежиш и нужда е – нуждата да Бъдеш с някого.
Не за друго, а защото си е той –
Не заради нещата му, но понеже съществува –
И в това е свободата да обичаме.
Заради неща да обичаме някого, е да го изоставим, ако ги загуби,
Но тук любов усеща ли се?
Принадлежим единствено на себе си, за да даваме, на когото поискаме.
Да бъдеш нечий избор е –
Избор да ограничим свободата си,
Но не в решетки, а във вечност –
В името на някой друг, на нещо общо.
Принадлежността задължение не е, а подарък само.
Не можеш да я вземеш – а да я получиш.
И дадеш ли я веднъж – нека е завинаги.
